Според народния календар, Петльовден е посветен на децата момчета и за предпазването им от болести се коли петле. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се правят годежи и сватби. Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък през турско време – кръвния, взимането на малки момчета за еничари, когато с кръв от петли българските семейства белязвали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета. Легендата разказват как смела българка скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Подготовката за Петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща” и втори за петльовден. Петелът-курбан се коли на дръвника от майката на момчето. Жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче, но която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета там да й го заколят". С кръвта, се опръсква прага и портата на дома. Главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.
02.02.2023
|
