Любен Генов изследва в творчеството си чистото взаимоотношение на колоритните нюанси. Той се пренася зад формално-образното към чисто-абстрактното, за да разкрие силата на цвета да внушава. Така освободеният от принадлежността си към конкретна форма цвят се изявява в своята самостоятелна, емоционална и духовна активност.
Експериментът с колоритното петно се е превърнал в негова творческа емблема.
„ Виждаме цвета по-блед или по-наситен. Петната винаги са разположени хаотично – разпръснато или концентрирано. Създава се усещане за космическо разпиляване на формата, при което от хаоса сякаш се ражда хармония. Зрителят е увлечен от движението на множащите се студени или топли тонове, вибриращи от енергия, сякаш са живи.[3] “
Една голяма част от произведенията му са провокирани от движението на водата и отраженията на светлината по морското или речно дъно
16.12.2021
|
