Драстичното спадане на водите в язовир Огоста през последния месец започна да разкрива тайните, скрити на дъното му.
През 1986 г. язовир Огоста е завършен и оттогава на дъното му лежат две села. В Огоста потънала и църква, като части от постройката се показват само при много тежка суша и опразване на язовира.
Язовирът в Северозападна България е четвъртия по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната. Събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица, и се намира на 600 метра югозападно от крайните квартали на Монтана, на 60 метра над нивото на града. Водосборният басейн е с площ 948 км2, а самият язовир заема площ от 23,6 км2. Средногодишната водна маса е 384 млн. м3, а общият обем – 506 млн. м3.
Строителството на язовира трае 20 години и завършва през 1986 година. Открит е тържествено на 23 септември 1987 г. Под водите му остават две села, чиито жители са изселени в Монтана и Берковица – село Живовци, където са родени писателят и художник Иван Давидков и поетът, писател и журналист Анастас Стоянов и Калиманица, родното село на писателя Йордан Радичков.
Хидротехническото съоръжение е изградено с цел напояване на големи площи селскостопанска земя, простиращи се от Монтана до областта Златията край Лом, но до 1989 година е прокарана едва половината от необходимата тръбна инфраструктура и тя така и никога не е изградена докрай. Понастоящем водата от язовира почти не се използва за напояване, а за производство на електричество в двете водноелектрически централи – „Кошарник“ и „Огоста“, разположена на язовирната стена.
21.01.2020
|
