За поредна година Националния археологически Музей в София е основен инициатор и любезен домакин в представянето пред широката общественост на най-впечатляващите археологически открития от изтеклата година. Това е четвърто издание на най-голямата временна изложба, посветена изцяло на археологическите открития, и се реализира с подкрепата на Министерство на Културата на Република България и съдействието на Българската Народна Банка. Събитието се очаква с голяма интерес, както от специалистите, така и от широката публика. Съвсем логично откриването на изложбата е насрочено за Деня на археолога: 14-ти февруари.
В експозицията са представени 50 археологически обекта от територията на България, които покриват целия хронологичен диапазон на археологията: от палеолита до Възраждането.
Открояват се уникалните костни останки от праистроически пещерни животни от обектите „Козарника” и „Редака”, Белоградчишко. Много добре са представени и селищата на първите земеделци от новокаменната епоха и невероятния бум в живота на праистроическите хора по времето на каменно-медната епоха. Сред находките от тези обекти са идоли, керамични съдове и различни сечива от селищните могили Хотница, Петко Каравелово, Провадия и Търговище.
В зората на развитието на тракийската култура също се придобиват все повече нови данни и уникални находки. Такива са представени от новооткрития богат некропол от бронзовата епоха край ямболското село Бояново и от най-северозападните краища на България – село Балей, Видинско.
Разнообразието на находките от Античността е най-голямо. Тук виждаме следите от първите металургични дейности по нашите земи, открити в рудниците на Ада тепе, Крумовградско. На лице са гробните дарове от елинските колонии по западния бряг на Понта – Аполония, (днес Созопол). Огромен и много впечатляващ комплекс представляват изделията, някои от тях произведения на изкуството, от римските градове в Тракия – теракотни фигури от Филипопол, култови предмети от Сердика и Анхиало. Този период на най-силен разцвет в историята ни предоставя и великолепни артефакти от гробните комплекси – монетни съкровища, златни пръстени, обеци и други накити от могилите в Сливенско и Чирпанско.
С подобаващи находки са представени и археологическите комплекси от късната античност – крепости и селища от Пещера, самоковския край и малкотърновско. Сериозен акцент на експозицията са ранните християнски храмове и техните реликви. Сред тях се открояват стенописите от ранновизантийската базилика в гр. Бяла и нашумелите открития, свързани с култа към Св.Йоан Предтеча, от остров Свети Иван край Созопол.
И във витрините, отделени за средновековната епоха има голямо разнообразие. Освен традиционно силните находки от българските столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, в „Българска археология 2010” виждаме множество разнообразни предмети на бита, оръжия и цели монетни съкровища от средновековните твърдини Перперикон, Кастрици, Калиакра, както и прекрасни комплекти от сребърни и златни накити и великолепни керамични съдове от некрополите при село Топола и от самата столица Велико Търново.
14.02.2011
|
