Днес, ако беше жив, поетът Пеньо Пенев щеше да навърши 80 години. Роденият в село Добрмирка Пенев става символ на новостроящия се в първите години на социализма Димитровград и партията го провъзгласява за "поета с ватенката". Но поетът не е сляп за безумието на системата и това го довежда до тежко разочарование от комунизма. Семейни грижи, недоимък и отхвърляне от обществото като "неудобен" го довеждат до дълбока депресия. Той се самоубива на 27 април 1959 г.
Пеньо Пенев е автор на стихосбирките "Добро утро, хора!"(1956), "Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения"(1959), "Стихотворения" (1961) (посмъртно). В Димитровград има музей, посветен на неговия живот и творчество. На негово име е наречен паркът "Пеньо Пенев" в града.
Ето откъс от едно от стихотворенията му: "Епоха":
"В гняв и жажда клокочат гърдите задъхани
и тежи на езика ти дума неказана.
На живота в долапа се ширнали плъхове
заменили с високите звания разума..."
07.05.2010
|
