Първата за тази година изложба в Националния исторически музей под надслов “Кан Тервел - спасителят на Европа” откриха директорът на културния институт Божидар Димитров , спомоществователите д-р Милен Врабевски, президент на фондация “Българска памет” и адвокат Росен Иванов, президент на фондация “Бъднини”. На събитието дойдоха епископ Сионий и меценатът Боян Радев. При откриването Божидар Димитров разказа за царуването на Кан Тервел, син на кан Аспарух и като дядо си кан Кубрат християнин. Успешно вплитайки се във византийските междуособици през 705 година, той разширява трайно България на юг от Стара планина с областта Загоре (днешното Южно Черноморие, Бургаска, Сливенска и Ямболска област). През 708 година край Поморие той разбива византийската армия, нахлула в България. Жестокото поражение отказва за половин век Византия от военнополитически акции срещу България. Кан Тервел влиза в европейската история най-вече с победата си над арабите през 716-717 година, когато край Босфора, след поредица от сражения, унищожава 100 000 арабски войници. Арабското нашествие цели завладяването и ислямизирането на Европа чрез едновременно настъпление през проливите Босфора и Гибралтар. Арабите овладяват почти цяла Испания и са спрени едва през 734 година при Поатие от Карл Мартел, който разгромява шест хилядната им армия. Голямата инвазия обаче е през Босфора. Тук арабите атакуват с 120 000 бойци. Кан Тервел е обявен за спасител на Европа и канонизиран от западната църква под името “Крал Тривелий”. До ХVІІ век на него се посвещават стотици книги, драми, поеми. От съчиненията на Цезар Бараний и Мавро Орбини кан Тервел преминава в “История Славянобългарска” на отец Паисий. Художниците от Самоковската школа рисуват образа му в църквите на Троянския и Преображенския манастир, в Самоковски и Пернишки църкви.
16.01.2009
|
