Преди да се присъединят към ЕС на 1 януари 2007 г. българите и румънците гледаха едни на други с огромно безразличие, независимо че по време на Студената война бяха съюзници във Варшавския договор и деляха една граница, простираща се на повече от 470 км по поречието на река Дунав, пише вестник „Интернешънъл хералд трибюн”, цитиран от агенция "ФОКУС".
Агенцията посочва, че изданието слага акцента в материала си върху град Русе, който според него се е преврнал в своебразен център на връзките между двете страни. Ежедневникът пише, че дори за жителите на града, който е на края на България и на единствения мост, свързващ двете страни, хората от отсрещния бряг на реката са били като от друг континент. Когато говориха за румънците като цяло, бе нещо обичайно за българите да ги окачествяват като „мамалигари”. От своя страна румънците принизяваха съседите си като „краставичари” заради традиционната за България култура. Много бързо обаче след присъединяването към ЕС и последвалото от това формално отваряне на границите, вълни от румънци отиваха на пазар в Северна България, . Първоначалното пренебрежение бе отмито, поставяйки началото на множество неочаквани и трайни отношения. Много жители на Русе сега се чувстват неловко, заради това че са били толкова късогледи. Преди 2007 г. Русе бе известен с вехнещата си слава, демографски срив и ръждясващото чудовище на тежката индустрия от съветско време. Родното място на нобеловия лауреат Елиас Канети, процъфтяваше през 19 в. от търговията по река Дунав. Архитектурни забележителности в стил нео-барок и нео-рококо могат да се видят в центъра на града, който бе своеобразно ехо на блясъка на Ценралноевропейската Хабсбургска династия, която бе разположена далеч по простиращите се нагоре по река Дунав Виена и Будапеща.
26.12.2008
|
