В Националния исторически музей постъпиха за откупка три монетни съкровища от времето на цар Иван Страцимир и четвърто съкровище от периода на древногръцките полиси. Това информира директорът на НИМ Божидар Димитров. Две от откритите български монетни съкровища са сребърни и са най-големите от всички досега монетни съкровища на последният български владетел. Открити са случайно при изкопни работи за строежи. Първата находка съдържа общо 421 броя монети. Състои се от ранни сребърни аспри на Иван Страцимир, сечени през 60-те – 70-те години на ХІV в. Тези монети се отличават с по-големи ядра и съответно с по-високи тегла, както и с по-грижливата си изработка. Второто съкровище също е от сребърни монети, като общо са 905 броя. Екземплярите от него са от късната фаза на сребърното монетосечене на видинският владетел - 80-те, първата половина на 90-те години на ХІV в. Те се отличават с по-малки ядра и с по-ниски тегла, тъй като при тях тегловният стандарт е бил силно занижен, т.е. те имат инфлационен характер. Третото съкровище се състои от 240 медни гроша отново от времето на цар Иван Страцимир. Последното постъпило съкровище съдържа 62 сребърни монети на Аполония Понтика, днешният Созопол. Те са сечени през периода 470г. – 410 г. пр. Хр.. На лицевата страна на всяка е изобразена котва, герба на града, а на обратната Горгона Медуза. Монетите сечени в Аполония се нареждат сред най-изящните произведения на античното изкуство и са търсени от колекционерите по цял свят.
27.08.2008
|
