Плевенският будител Джими показа исторически пособия за писане във връзка с рождението на Анастасия Димитрова
Плевен - Килийно училище
Вие се намирате в сайта на Интернет фотографска агенция "БулФото" www.bulfoto.com
     Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право. Всяко публикуване, размножаване и продажба на фотоси от този Интернет сайт без знанието и разрешението на фотографска агенция БулФото е забранено и представлява закононарушение.
затвори

Плевен - Килийно училище

дата: 12.05.2025
тегло: 1909 KB
размери: 3000X1945 px
автор: Любомир Бенковски - Бенджи
потребителско име:      парола:     
Регистрирай ме   
Плевенчанинът Диян Павлов-Джими е известен в България със спектакъла си посветен на словото и образованието и създател на Творителница О'Писменехъ. Днес той показа оригинална табличка с калем и други пособия за писане, с които са писали първите ученици на първата светска учителка на възрожденска България плевенчанката Анастасия Димитрова, на която днес се навършват 210 години от рождението. Анастасия е родена на 12 май 1815 г. в Плевен – в семейството на бедни, но честни и богобоязливи хора. Баща й, Димитър, е ковач, а майка й, Цвета, слугува в къщата на хаджи Йоца Ангелиноолу, където отсядат високи църковни гости от Враца, тъй като по онова време Плевен е под духовната управа на Враца. Именно там съдбата среща малката Анастасия с врачанския митрополит Агапий и майка му Евгения. Майката харесва будното момиче, взема го в своя дом за помощница и го обучава в четмо и писмо. С помощта на самия митрополит след това девойката получава образование и в Калоферския манастир “Въведение Богородично”. Вече изучила се, в килия към плевенската църква “Св. Николай”, 26-годишната Анастасия открива първото българско девическо училище. Там бързо се стичат ученички – около 20 момичета от града и околността. Първоначално те изписват букви и числа в пясъчни сандъчета, по-късно започват да пишат с калем върху дъсчици, намазани с восък. През 1845 г. при Анастасия Димитрова учат около 90 момичета от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и др. След години на всеотдайна работа тя оставя след себе си будни девойки, превърнали се в съзнателни жени, майки и учителки. Омъжва се на 37-годишна възраст, но не след дълго съпругът и почива и тя отново се впуска в изпълнение на будителската си мисия. На 70-годишна възраст приема монашеското име Анна, а последните мигове от земния си път извървява в Йерусалим.
Килийно,училище,диан,павлов,джими,о'писменех