| Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки, нови открития. Археологически сезон 2024" София - НИМ -изложба-древни находки-археология 2024 | ||
|
| ||
| Вие се намирате в сайта на Интернет фотографска агенция "БулФото" www.bulfoto.com | ||
 | Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право. Всяко публикуване, размножаване и продажба на фотоси от този Интернет сайт без знанието и разрешението на фотографска агенция БулФото е забранено и представлява закононарушение.
затвори
София - НИМ -изложба-древни находки-археология 2024
дата: 23.01.2025 тегло: 3307 KB размери: 2160X3240 px автор: Евгени Димитров |
|
| Регистрирай ме | ||
| Вицепрезидентът Илияна Йотова откри изложбата " Древни находки нови открития. Археологически сезон 2024" в Националния исторически музей (НИМ).
През 2024 г. НИМ е провел археологически проучвания и теренни изследвания на 22 обекта, при които са открити над 1400 движими културни ценности от почти всички археологически периоди на българските земи — от праисторията до средновековието. Проучванията са извършвани от поречията на реките Струма и Места, през Родопите и Сакар, до Черноморското крайбрежие и Добруджа. Обектите включват селища и надгробни могили, антични и средновековни крепости.
Един от най-големите акценти на изложбата е археологическото откритие в крепостта Кокалянски Урвич. Това място, дълго време обвито в мистерия, днес разкрива нова светлина върху нашето минало. Археолозите откриха уникален гроб, който крие сребърен пръстен с обков от злато, изобразяващ двуглав орел – символ на високо социално положение. Този гроб принадлежи на млад мъж на възраст между 18 и 25 години, и неговото откритие ни предоставя безценна информация за погребалните обичаи и материалната култура през втората половина на XIV век. Нещо повече, некрополът от този период показва, че песните за цар Ясен от района на Панчарево започват да губят своята легендарност и се превръщат в исторически факт, който все повече се свързва с реалността на онова време.
Сред другите значими открития, които са част от изложбата, са разкопките в селищната могила Порой, където бяха разкрити следи от металургия и специализация в производството през Късния енеолит. Друг интересен акцент в изложбата е откритата през есента на 2024 година църква в местността Аклади, близо до гр. Черноморец. Тя датира от V-VI век и е част от богатото християнско наследство на региона, свързано с римската и средновековната му история. Това откритие, наред с тези в средновековния град Лютица и крепостта Букелон, разкрива стратегическото значение на тези места и тяхната роля в развитието на българската история.
Изложбата не спира дотук. Подводните разкопки в акваторията на созополския залив до крепостта Хрисосотира и нос Галата до гр. Варна разширяват нашето разбиране за търговията и морската култура в Черноморието. Археолозите откриха амфори, железни котви и керамични фрагменти, които разказват за динамичното икономическо и търговско развитие на региона през Късната античност и Средновековието.
Но не само тези обекти са включени в изложбата. Проучванията в крепостта Балък Дере, където беше открит храм от II-III век, разкриват как се е развивала религиозната архитектура на този регион. Средновековното селище Велино предлага нови перспективи в изследването на каменните структури и гробове от IX-X век, които осветляват важни етапи от средновековната българска държава и утвърждаването на християнството.
Археологическите проучвания в многослойния обект "Св. Архангел" при с. Дъбница разкриха раннохристиянски храм, както и находки от Късната античност, които дават представа за стратегическото значение на този район. В античната крепост Равадиново проучванията разкриха част от укрепителната система и уникален керамичен перирантерий, датиращ от V-II век пр. Хр.
В допълнение подводните разкопки в акваторията на гр. Шабла и Ченгене скеле хвърлят светлина върху морската търговия през Античността и Късното Средновековие. Намерените оловни щокове и стъклени съдове разказват за живота и търговията, която е процъфтявала в този регион.
Археологическите разкопки бяха реализирани под ръководството и с помощта на: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Петранка Неделчева, доц. д-р Константин Константинов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, д-р Филип Петрунов, Виолина Кирякова, Мартин Христов, Ивайло Кънев, Павлина Девлова, Илия Киров, Елена Ендарова, Михаела Занева, Илия Стоименов, Росен Пеевски, д-р Йото Валериев, Биртен Еминова, Михаил Ваклинов, Петър Петрунов.
Вицепрезидентът Илияна Йотова и директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова | ||