Венеция, Италия – Откриване на българския павилион на Венецианското биенале за изкуства
затвори
Кураторът Васил Владимиров и комисарят Надежда Джакова
| Министърът на културата откри българския павилион на Венецианското биенале Венеция, Италия – Откриване на българския павилион на Венецианското биенале за изкуства | ||
|
| ||
| Вие се намирате в сайта на Интернет фотографска агенция "БулФото" www.bulfoto.com | ||
| Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право. Всяко публикуване, размножаване и продажба на фотоси от този Интернет сайт без знанието и разрешението на фотографска агенция БулФото е забранено и представлява закононарушение.
затвори |
|
| Регистрирай ме | ||
| Министърът на културата Найден Тодоров и комисарят на изложението Надежда Джакова официално откриха българския павилион на 60-ото издание на Венецианското биенале.Стотици гости се събраха в Centro Culturale Don Orione, където в зала „Тициан“ е експониран проектът “Съседите” на Красимира Буцева, Джулиан Шехирян, Лилия Топузова с куратор Васил Владимиров. Сред официалните гости бяха още Амелия Гешева, заместник- министър на културата, Кремена Николова, съветник на министъра, Пиер Джовани Козмо, почетен консул на България в Италия със седалище в град Венеция и консулски окръг, обхващащ територията на област Венето, Катерина Джумалиева, директор дирекция Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ и Илия Лозанов, директор на Българския културен институт в Рим.
„Проектът „Съседите“ на Красимира Буцева, Джулиан Шехирян, Лилия Топузова с куратор Васил Владимиров изследва премълчаните спомени на оцелели от политическо насилие от времето на социализма в България от 1945 до 1989 година. Използвайки намерени предмети, видео и звуков дизайн, инсталацията предава историите на онези, които са преживели българските лагери и затвори. Този мултидисциплинарен проект, чиито корени се намират в задълбочени научни изследвания и над 40 интервюта, проведени от участниците в проекта, пресъздава домовете на оцелелите – пространствата, в които са се състояли интервютата – като приканва публиката да ги обитава и да свидетелства.Теоретичната рамка на д-р Лилия Топузова очертава три начина на запомняне, които се материализират в изложбата като три стаи – всекидневна, спалня и кухня. Във всекидневната звучат гласовете на онези, които си спомнят и говорят за преживяванията си. Спалнята отразява оцелелите, които не говорят, от страх или просто защото никога не са били питани. Третата стая е посветена на онези, които не си спомнят и мълчат или никога не са имали възможност да говорят.
Кураторът Васил Владимиров и комисарят Надежда Джакова | ||