| Археолозите показват постиженията си в изложбата “Българска археология 2023” София – Изложба българска археология 2023 | ||
|
| ||
| Вие се намирате в сайта на Интернет фотографска агенция "БулФото" www.bulfoto.com | ||
 | Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право. Всяко публикуване, размножаване и продажба на фотоси от този Интернет сайт без знанието и разрешението на фотографска агенция БулФото е забранено и представлява закононарушение.
затвори
София – Изложба българска археология 2023
дата: 13.02.2024 тегло: 820 KB размери: 2134X3000 px автор: Стефан С. Марков |
|
| Регистрирай ме | ||
| На 14 февруари Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките ще представи седемнадесетата национална археологическа изложба “Българска археология 2023”. Изложбата представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през 2023 година и е организира се по повод на професионалния празник на археолога - 14 февруари.
Изложбата представя над 400 експоната от 30 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново. Особен интерес като специфика на изследването и открити находки представляват подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“.
Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб „Урдовиза“. Доцент Стефан Александров, директорът на НАИМ при БАН доцент Христо Попов и доцент Камен Бояджиев | ||