Красимир Илиев представя изложбата „Форми на съпротива” в салоните на СГХГ
София – Откриване на изложбата „Форми на съпротива 1944-1985”
Вие се намирате в сайта на Интернет фотографска агенция "БулФото" www.bulfoto.com
     Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право. Всяко публикуване, размножаване и продажба на фотоси от този Интернет сайт без знанието и разрешението на фотографска агенция БулФото е забранено и представлява закононарушение.
затвори

София – Откриване на изложбата „Форми на съпротива 1944-1985”

дата: 03.03.2016
тегло: 587 KB
размери: 1831X3000 px
автор: Стефан Марков
потребителско име:      парола:     
Регистрирай ме   
Кураторът Красимир Илиев представя една изложба за неизвестни, премълчавани, или недостатъчно популярни факти от историята на българското изобразително изкуство. Изложбата, „Форми на съпротива 1947 - 1985” в салоните на Софийска градска художествена галирия , е преди всичко документална по темата за съпротивата на някои от художниците срещу опита да бъдат идеологически направлявани и по този начин деформирани като творци.
Между 1947 и 1956 година идеологическата преса, налагаща метода на социалистическия реализъм става толкова безмилостна, че постепенно принуждава част от истински талантливите художници да изоставят творчеството. Следва време на мъчително, за повечето от тях невъзможно възстановяване. Фактите свидетелстват – има личности, които остават верни на себе си, които отказват да се приобщават. Както са различни житейските съдби, така различни са и формите на съпротива: неучастието в художествения живот на Борис Денев и по-късно на Иван Георгиев – Рембранда; бягството на Христо Явашев, след него на Любомир Далчев. Най-често срещана форма на съпротива е самоизолацията. Кирил Петров, Лика Янко, Галин Малакчиев са художници, които в различни периоди капсулират творчеството си. Най-рядко е публичното говорене против властта, чийто ярък представител е Генко Генков. Бунтуването срещу пластичните норми е също форма на вътрешна съпротива. Има щастливци, които успяват да легализират бунта си като Златю Бояджиев, Атанас Пацев, Димитър Казаков, последвани от Ангел Станев, Зиятин Нуриев. Други като Иван Георгиев - Рембранда и Евгения Воденичарова задълго остават в групата на непознатите художници.

изложба,художествена,художник,живопис,софийска,градска,галерия,