С дамска джипка до крепостта Лютица, или как овъргаляхме до ушите в кал един беличък Opel Mokka, но стигнахме до върха ИВАЙЛОВГРАД - Тест-драйв на "Opel Mokka" до крепостта Лютица
Вие се намирате в сайта на Интернет фотографска агенция "БулФото" www.bulfoto.com
		Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право. Всяко публикуване, размножаване и продажба на фотоси от този Интернет сайт без знанието и разрешението на фотографска агенция БулФото е забранено и представлява закононарушение. затвори
потребителско име:      парола:      Регистрирай ме
Една от инициативите, в които участва нашата агенция е наградата за принос в опазването на културното наследство „Пръстенът на Лютица”. Церемонията по принцип протича в Ивайловград и задължително е придружена от качване до мраморната крепост Лютица, към която води девет километрова отсечка, изцяло офроуд.   Особено през пролетта пътят става съвсем труден, целият в кал, дълбоки коловози, паднали дървета и стръмни отсечки. Друг традиционен момент е оформянето на една кола, пълна с дами журналистки, и този път решихме тя да е кокетната Opel Mokka. Колегата Николай Варадинов, който е горд собственик на Антара от същата марка, се съгласи да шофира на дамите и пое ангажимента да опази колата от дране на клони и удари по ходовата част. Когато взехме колата, не си дадохме труда да изчетем спецификациите, и това се превърна в повод за доста весела ситуация накрая. А те са наистина интересни. Под 1.4 бензиновия двигател се крият едни 140 коня, които изстрелват малкия SUV с впечатляваща пъргавина и комбиниран разход на гориво от 6.7 литра на 100 километра. Това спести едно от спиранията на бензиностанция за доливане, за разлика от останалите големи турбо-машини. Шестстепенната автоматична скоростна кутия също добави икономичност на пътя. Както се полага на истинска дамска кола, пътуващите колежки се уредиха с екстри от типа на двузонов климатроник, уредба с блутут, огледала с осветление за по-добър грим, а ръстовият им шофьор – с регулируема в 4 посоки седалка, кожен волан също с пълни регулации и добро серво, и доста трибуквени съкращения, подпомагащи шофирането, между които ESP Plus и TC Plus, доста полезни по мокрия асфалт. При влизането на колите в гористата местност първоначално изпитвах известно притеснение, че Мока-та ще закъса още на първите неравности, но Варадинов минаваше спокойно след нас, и даже по лицата на колежките все още се четеше незаинтересованост от неравностите по пътя. Естествено, в един момент стигнахме до голямата кал и дълбоки коловози, и тогава вече леко се притесних в какво състояние ще върнем колата в Опел. В първите препятсвия Моката се справяше с бодро хвърляне на пръски наоколо, но накрая няколко коли успяхме да затънем доста добре в едно разкаляно сещище под крепостта. Тогава на помощ дойде нашият приятел Борислав от Ивайловград с тракторообразна джипка и пусна в действие въжето. В крайна сметка всички издрапахме до крепостта без поражения, и на връщане се свлекохме до Ивайловград само с още едно теглене. Дамите ни проявиха твърдост и присъствие на духа, като не загубиха чувство за хумор и нито веднъж не се притесниха от баталните сцени в калта, напомнящи танкова атака от Втората световна война. Най-голямата изненада дойде накрая, когато все пак някой обърна внимание на спецификациите. Оказа се, че сме издрапали до крепостта с автомобил, който не е окомплектован с 4х4 предаване и сме си карали през цялото време като обикновена, но по-висока лека кола. Ето в този момент признах малката окаляна Мока...
опел,джип,4х4,4x4,офроуд,offroad