Сто години от завръщането на малоазийските българи отбелязват в село Свирачи
Село Свирачи, Ивайловград - Отбелязване на 100 години от завръщането на малоазийските българи
Вие се намирате в сайта на Интернет фотографска агенция "БулФото" www.bulfoto.com
     Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право. Всяко публикуване, размножаване и продажба на фотоси от този Интернет сайт без знанието и разрешението на фотографска агенция БулФото е забранено и представлява закононарушение.
затвори

Село Свирачи, Ивайловград - Отбелязване на 100 години от завръщането на малоазийските българи

дата: 01.09.2014
тегло: 803 KB
размери: 2000X3000 px
автор: Евгени Димитров
потребителско име:      парола:     
Регистрирай ме   
Няколко дни подред жителите на ивайловградското село Свирачи и околните селища празнуват сто годишнината от завръщането на техните предци от Мала Азия, където са прекарали близо три вековно изгнание.   Традицията пази паметта за голямото преселение и събитието се отбелязва подобаващо на всяка кръгла годишнина. В село Свирачи млади и стари облякоха семейните си носии, показаха част от обичаите и песните си, в читалището имаше представление, което разказва историята на преселението, а в общината с помощта на агенция БУЛФОТО жителите и гостите на селото видяха фотоизложба с реставрирани снимки, показващи живота на българите в Мала Азия, преселението, и предишни кръгли годишнини от историята на селото.
Юбилеят даде старт и на изграждането на малък параклис, който вече има покрив и се очаква скоро да бъде изографисан и осветен.
Историята на преселението на малоазийските българи е много интересна и все още малко известна у нас. В края на 17 век животът в селата около сегашния Ивайловград става нетърпим за българското население. Хората живеели в постоянен страх от ислямизация, нямали достатъчно земя, понеже била собственост на турските села наоколо и трудно свързвали двата края. По онова време богат турчин, Якуб бей, известен още като Хаджи Якуб, предлага те да пренесат своите занаяти в земите на Мала Азия, и им обещава покровителство и настаняване в свободни земи на юг от Маняското езеро. Скоро с умението си да правят дървени въглища те излизат с продукцията си на всички тържища и големи пристанищни центрове като Одрин и Цариград.

Най-голямото село на малоазийци там е Коджа Бунар, основано през 1721 година от преселници от селата Деве дере /сегашен Камилски дол/, Хухла и Юбрюирен /сегашно Горно селци/. В началото на 20 век животът на българите там отново става труден, турските власти започват да ги преследват, и след почти три века изгнание, след като са превърнали пустошта в плодороден край, те започват опитите да се върнат обратно в родината си. Младите трябва да ходят във войската, където да се бият срещу сънародниците си. След като не успяват да уредят размяна на имоти с изселващи се след Освобождението турци или да продадат къщи и добитък, повечето от тях тръгват обратно към България само с дрехите на гърба си, така, както са отишли преди три века там.
През 1914 в Ивайловграско се установяват значителна част от преселниците, наричани от местното население „малоазянци” – 473 семейства с 2202 души. Така в селата Свирачи, Лъджа, Бяло поляна, Пелевун, Железари, Костилково, и Ленско са настанени жители от малоазийските села Кожда бунар, Тьойбелен, Ташкеси, Юрен, Ново село, Аладжа баир, Мандър, Суют, Чатал тепе и Урумча. Част от преселниците стигат и до други краища на България, като в Бургаско има запазена памет и традиции на малоазийци.

В село Свирачи млади и стари облякоха семейните си носии, показаха част от обичаите и песните си, в читалището имаше представление, което разказва историята на преселението.
ивайловградско,малазянци,традиции,обичаи,бит,фолклор,носии,носия