Бургас - Археологическа находка
затвори
На същото място вече са локализирани и частично разкрити масивна крепостна стена, кули, луксозна римска вила на брега на морето. Миналата година археолозите изкопаха изключително рядък печат с изображение на Богородица, с който се е подпечатвала кореспонденцията на константинополския патриарх. С разкриването на епископската църква става ясно, че именно нейният главен свещеник е писал и получавал писма от патриарха.
Тези хипотези, както и интересни находки от проучването на Форос, бяха представени днес от директора на Регионалния исторически музей Милен Николов.
Новооткритият храм е с размери: дължина 19.5 м. и ширина 14 м. На обекта работи екип на Регионалния исторически музей Бургас с ръководител Милен Николов.
По план храмът представлява трикорабна едноапсидна базилика с притвор, като напълно е запазена оригиналната подова настилка от керамични плочи в притвора и отчасти в централния кораб на църквата. Тя е изградена от големи, добре обработени камъни с калова спойка. Апсидата е от ломени камъни, дебело измазан с плътен слой розов хоросан. Въпреки, че в по-ново време тук е имало съвременно строителство - стопански постройки и радиомачта, в апсидата е открита почти напълно запазената реликварийна камера, вградена в основата на стълба, носещ олтарната маса. При напускането на църквата камерата е разбита и реликвите от нея са били взети.
Установено е наличието на два входа на базиликата – централен от запад и по-малък при външната стена на южния кораб. Към страничните кораби са водели и вътрешни входове, които също са напълно запазени.
Стените на храма са сравнително добре запазени на височина до 90 см. Западно от храма непосредствено до входа му е разкрита голяма постройка, за която в хода на проучванията е установено, че е по-ранна от църквата. Тя е съставена от няколко помещения, най-голямото от които е с размери 9 на 5.6 метра. Сградата е била унищожена най-вероятно от пожар, след което останките й са били подравнени и преизползвани, като отчасти върху нея е изградена самата базилика .
На този етап от проучванията може да се каже, че храмът е построен в края на V - началото на VІ в., а сградата пред него е от ІV - V в. В резултат на проучванията са открити многобройни находки – керамични лампи, фрагменти от декоративна мраморна украса, цели керамични съдове, над 500 бронзови монети, мраморна колона със спираловидни канелюри, напълно запазен мраморен съд за светена вода. Всички находки се съхраняват в РИМ – Бургас .
Предстои почистване на находките и тяхната консервация, както и осъществяване на аварийна консервация на храма. Започна и проектиране на консервационно-реставрационни действия.
Значението на новооткрития археологически обект е от най-високо ниво, особено за Бургас и бургазлии. На територията на общината досега няма открит подобен паметник - християнски храм с толкова ранна датировка. Единствената църква, по-скоро параклис, открита до този момент, е тази при Сарафово, която е датирана като много по-късна – от началото на ХІІ в.
В последните дни на проучванията е открита и погребална камера пред олтарната част на храма. Тя е на дълбочина 1.20 метра от подовото ниво и е изцяло покрита с керамични плочи, запечатани с хидрофобен хоросан. Първите предположения са, че тук е погребано духовно лице с висок ранг в църковната йерархия. Интересен е фактът, че намереният скелет е с ръст над 1.90 метра – направо гигантски за онези времена, когато 90 % от мъжете са били високи около и под 1.70 метра.
Милен Николов и професор Иван Карайотов разглеждат находките