Зажънаха житото на палеолита лимец по древен ритуал на археологическия обект Оходен-Валога
С. Оходен, Врачанско - приложна археология - ритуално зажънване на дивото жито лимец
Вие се намирате в сайта на Интернет фотографска агенция "БулФото" www.bulfoto.com
     Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право. Всяко публикуване, размножаване и продажба на фотоси от този Интернет сайт без знанието и разрешението на фотографска агенция БулФото е забранено и представлява закононарушение.
затвори

С. Оходен, Врачанско - приложна археология - ритуално зажънване на дивото жито лимец

дата: 20.07.2012
тегло: 1093 KB
размери: 1993X3000 px
автор: Евгени Димитров
потребителско име:      парола:     
Регистрирай ме   
Ритуално начало на жътвата на житото на неолита - лимец дадоха любители на приложната археология на малката нива край неолитното светилище при врачанското село Оходен.   Екипът на археолога Георги Ганецовски, направил откритията на обекта с погребението на представителя на най-старата земеделска култура в Европа от преди 8000 години, показа най-новите тенденции в приложната археология. Обратно на популярното схващане, че археологията изучава само чрез разрушение, археолозите с помощта на доц. Мария Гюрова са направили точни възстановки на костените сърпове с кремък и хромелите от неолита, и са ги вкарали в реално действие с истинки класове лимец. В средата на деня с помощта на Свилен Класанов от сдружение "Слънце-луна" участниците в събитието можеха и да опитат опечен на място в глинени пещи хляб от лимец.

Лимецът е безспорният хит в природосъобразното хранене напоследък и притежава уникални качества - изключително висока хранителна стойност, антиоксидантни свойства, устойчивост на радиация и отглеждане почти без участието на човека, и без нужда от никакви изкуствени препарати - пестициди и друга химия. През последните две години първите български земеделци експериментираха със засаждането на малки количества лимец и вече едвам смогват на търсенето на вълшебното зърно. Сред участниците в събитието беше и Петко Ангелов от хасковското село Рабово, един от пионерите в отглеждането на лимец у нас. Целият процес по популяризирането на новата култура става с помощта на Сдружение "Бъдеще в миналото", започнало от подкрепа на проектите на Врачанския музей и продължило със създаване на цяла мрежа от съмишленици в България.

Археологът Георги Ганецовски показа и последната находка от четвъртък на обекта - нефритена женска фигурка на раждаща богиня, която вероятно е уникална за България. Подобни амулети са върхът в неолитното изкуство, както и в технологията за обработка на твърдия кристал. Все още няма отговор на въпроса с какви сечива е постигнато оформянето на нефритения къс. Находката е датирана от късния неолит, шесто хилядолетие преди Христа.
Възстановка на неолитна "кухня"
лимец,хляб,месене,тесто,брашно,хлебарство,пшеница,жътва,жътварки,история,туризъм,традиции,бит,фолклор,сърп,клас,зърнопроизводство,антиоксидант,фестивал,хромел,хромели