Събития
Нуша и Елиза Гоеви представиха изложба '' Онези, с които се срещаме''
|
Галерия Арте
представя изложба живопис
ОНЕЗИ, С КОИТО СЕ СРЕЩАМЕ
Нуша и Елза Гоеви
28.04.-11.05.2022
Вернисаж на 28 април /четвъртък/ 2022 от 17.00 до 19.00 часа
„Живеем, защото се срещаме едни с други. Вероятно и самият смисъл на живота е в срещите, които сме имали, имаме и или пък ни е дадено да имаме по пътя си от вечност към вечност. Мисля, обаче, че истинското срещане, докосването до онези, които са или ни остават скъпи, са винаги по две: Първата, с рождението или с първото запознанство; втората – тогава, когато се разделяме с тях завинаги. Двете заедно осмислят усещането ни за даден човек, а раздялата, тъгата и липсата са моментът, във който можем истински да разберем онова, което той или тя представляват за нас.
Нуша и Елза днес се намират в двата края на своята житейска и емоционална връзка, не само като майка и дъщеря, не само като артисти в една и съща творческа сфера, дори не само като партньори и жертви в обща, често нерадостна житейска съдба. Въпреки която и двете останаха верни на същността си, изразявана с езика на живописта.
Тази експозиция ни дава шанс да бъдем свидетели на срещата - с тях и помежду тях, през условността на естествените граници на живота и отвъд него.
Нуша, след дълга съпротива с болестта и страданието, трагично рано си взе сбогом от нас. Елза, непоклатима в своето девето житейско десетилетие, продължава да стои там, където винаги е била, като опора за всички свои близки, и без да спре нито за миг – рисуваща.
Настоящата съвместна изложба е диалог, образ на общуването и на чувствата, породени от него. При Елза това са метафорите на цялото й досегашно творчество – извънвременните морета, спокойни или бурни, самотният фар, загледаните в някаква далечна отвъдност лица, острият колорит на болезнена свръхчувствителност.
Нуша, за жалост, ще остане завинаги на предела на своя голям недореализиран потенциал като художник. Но последните й творби са изразителeн и силно въздействащ духовен антипод на картините на майка й, установяващ връзка с тях на различно, на някакво по-високо и по-особено, по-съкровено, по-интимно ниво. Тяхната формално наивистичната стилистика всъщност представлява ритуализираната сюрреалност на нейните изживявания и емоции. И на самата нейна индивидуалност, може би. Отвлечената сценография на сцени, съставени от редукция на действителността до знаците на отношението към нея. Люлеещата се муза „аз – не аз“ в хамака на живота, окачен на облаци, в ненатрапчиво очакване на несбъднатост. Оставените на закачалка за дрехи криле на желанието; стъпалата и стъпките натам, където вероятно с всички, които са ни в сърцето, ще се съберем отново.
Срещи, срещи... Преминаваме през вечността в опити да се срещнем с живота си. И до края не успяваме да разберем дали сме успели.“
Филип Зидаров, април 2022
Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.
29.04.2022
|
|
Share |
|
