Събития
Единствената жива силистренка, посрещнала Българската армия в града преди 80 години се оказа...румънка
|
Единствената жива силистренка, посрещнала Българската армия в града преди 80 години се оказа...румънка. Жената се разпозна на архивна снимка от 1 октомври 1940 година. Фотодокументът бе любезно предоставен от фонда на Регионалния исторически музей, където фигурира фотоса на 102-годишната Женика Великова.
„Ей това съм аз, заедно с момичетата посрещаме Българската войска на 1 октомври. Зад мен е мъжът ми.“ Така 102-годишната Женика Великова с помощта на дъщеря си Нина се позна на архивни снимки отпреди 80 години. „Дни преди войската да влезе в Силистра ни събраха млади жени и моми и казаха какво да викаме. Аз не знаех и думичка български, едва от два месеца бях омъжена и пристигнала със съпруга ми в града. Не бях особено притеснена, че румънската власт се сменя с българска, дори бях малко радостна, че съм напуснала родния дом в Галац и съм с любимия човек, а и не ме знаеха каква съм. Виках „Ура!“, то и на румънски е същото. Като ме изпращаха баща, майка, сестри, и плачеха, и се смееха. Като млада бях курназ, седмото дете в семейството, първите шест не оцеляваха. Затова баща ми ме записал в съвета едва на десетия ден.“
Родена през 1918 г. в края на Първата световна война в град Галац, когато в цяла Европа вилнее „испанската инфлуенца“, румънката се залюбва с български моряк, родом от Алфатар и се преселва през лятото на 1940 г. в Силистра. На 1 октомври същата година в народна носия, но без да знае думичка български, младата жена посреща Българската армия, освободила града от румънска окупация. Първоначално в семейството не я искали, никой не знаел румънски, тя не знаела български. „Но с търпение и доброта нещата се оправиха…“, спомня си баба Женика.
„Талисманът“ на семейството в родния Галац била малката Женика. Родените преди нея шестима братя и сестри не оцеляват и почиват много малки. Затова баща й изчакал 10 дни и чак тогава я регистрирал като новородено бебе. Така по документи Женика е родена на 29 ноември, но празнува със семейството си на 19-ти. След нея се раждат още… 9 деца, шест от които доживяват до зряла възраст. Днес в Галац живеят двете й сестри – на 91 и 98 години.
Най-добре се живеело по царско време, споделя баба Жени, както я наричат близките и съседите. Всичко било евтино, а и тя била млада. Днес жената се радва на две дъщери, две внучки и един внук и 4-годишната правнучка Виктория.
„Коконата“ от Галац, както я нарекли след сватбата, бързо усвоила новия начин на живот и до 85-та си годишнина редовно копаела и работела по нивите и бостаните на село. Иначе по професия била шивачка и се пенсионирала преди… 47 години в „Добруджанка“.
Рецептата си за дълголетие столетницата не издаде, защото не я знае. Каза само, че без нескафе и малка ментичка денят й не започва. „Много години ми даде Господ, но ми взе очите, главното е, че акъла ми остави“, заяви Женика Великова.
18.11.2020
|
|
Share |
|
