Вече третият месец текат ремонтните работи на храма "Св. Успение Богородично". Основната работа е по покрива и подпокривното пространство. Ремонтът ще продължи около година, но всъщност не може да се каже с точност, защото при всяко последващо разкриване по покрива и кубетата на храма се разкриват все нови и нови поражения - изгнила ламперия и греди към нея. Със сигурност е, че на централното кубе на храма никога досега не е правен ремонт. Както и, че до 1941 г. то е било най-високата точка на Варна, защото камбанарията е изградена едва през 1942 г. Работата по куполите обаче не е просто тенекеджийска работа. Нужни са сериозна пространствена и геометрична грамотност и усет към детайлите. Освен прогнилата дървесина и корозиралата метална част, фактор с много неизвестни за ремонта е и времето. На скелетата на куполите може да се работи до скорост на вятъра до 70-80 км./час. Влошаването на времето може да се превърне в проблем, когато по купола на камбанарията ще трябва да се слага позлата. Златните листове са капризни, работата е много прецизна, а температурата, при която се лепят трябва да е постоянна - между 15 и 18 градуса. Затова в опакованата част на камбанарията ще бъдат монтирани и два климатика, които да я поддържат. Към днешна дата там всеки ден работят между 6 и 8 души - дърводелци, тенекеджии, каменари, но скоро броят им ще стигне до около двайсетина. Всеки един милиметър от работата по куполите на храма и на кръстовете се извършва на ръка. Средствата, с които се извършват ремонтните дейности са общо 2,6 млн. лв., събрани в дарителски кампнии. 350 хил. лв. бяха отпуснати от община Варна, а 200 хил. лв. са от държавния бюджет. Въпреки скелетата, храмът остава отворен за посещения.
Честта да положи основния камък на варненската катедрала на 22 август 1880 г. имал княз Александър І Батенберг. Първата копка била извършена със специално изработени за целта сребърни кирка и лопата. След водосвета били помилвани всички затворници от затвора във Варна, на които им оставали три месеца до изтичането на присъдата. Избраното име - "Успение на Пресвета Богородица", било в памет на руската императрица Мария Александровна. Тя била леля на княза. С нейната личност е свързан и още един значим факт от историята на Варна - денят на освобождението на града през 1878 г. Споразумението за предаването на Варна и крепостта на руските части от османската власт трябвало да бъде подписано на 25 юли, когато Мария Александровна имала рожден ден. Така руските войски влезли във Варна два дни по-късно - на 27 юли 1878 г., а Варна станала последният освободен град - по същото време, когато в Берлин се подписвал окончателният договор за края на Руско-Турската война от 1877/78 г. Строителството на катедралата било финансирано с дарения и лотарията - общо 150 хил. билета с номинал 2 лв. Дяланите камъни в основата на храма са взети от събарянето на варненската крепост. За фасадата били ползвани камъни от районите на селата Куманово и Любен Каравелово. Вътрешните колони в катедралата са изработени от твърд камък добит от местността Ташлъ тепе - около днешната телевизионна кула, а за външните колони под прозорците е използван русенски камък. Кубетата били облицовани с медна ламарина. Камбанарията в днешния си вид е построена между 1941 и 1943 г. Градежът, който струвал общо 324 542,88 лв., приключил в началото на октомври 1885 г. Майсторът, който я изгражда - макар и да не е по негов проект, е Генчо Кънев. Първоначалната идея била църквата да е петкуполен храм - познат като Атонски тип, но в крайна сметка била изградена еднокуполна църква, а четирите странични купола били превърнати в декоративни ("слепи"). Първата служба в катедралния храм била извършена на 30 август 1886 г.
ЗА ПОРЪЧКА НА ВИДЕО: тел: 089 666 99 33, 0898616145 или bulphoto@gmail.com/
09.11.2020
|
