Днес варненските села Голица, Кривини, Солник, Добри дол, Козичино и други села в България празнуват народния ден на мъжките рожби "Петльовден". Преди празника къщата се почиства, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самият празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел. Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, но има случаи, когато се коли и на къщния праг. По-късно на малкото момче само се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва. На някои места коленето се изпълнява от майката или бабата в къщата. Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), плета и пространството пред прага. С кръвта от птицата се мазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки. След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават („подават“) по съседи и роднини и се събират на обща трапеза. Преданията разказват следната 300-годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела голичанка (с. Голица, Варненско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Голица. Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
02.02.2019
|
