Вотивите са използвани от неолита за поднасяне на дар на боговете, съчетан с молба. Терминът вотив се произлиза от латинската дума ex-voto и на български означава вричане, оброк. Думата „оброк“ се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обречения предмет. Тези фигурки са използвани от предците ни при молитви за здраве и щастие, изцеление от болести, за дълго чакана рожба, за плодородие, дом и желана професия.
Кураторът на изложбата, която беше открита днес в Националния етнографски музей при БАН, д-р Иглика Мишкова и нейните колеги са издирили различни вотиви в колекциите на българските музеи и за първи път ги показват събрани на едно място пред широката публика. В изложбата са събрани вотиви от колекциите на 13 музея - Националния етнографски музей, Националния исторически музей, Регионалните исторически музеи в Бургас, Варна, Габрово, Хасково, Шумен и Ямбол, Регионалния етнографски музей – Пловдив, Историческите музеи в Малко Търново, Средец и Попово и Етнографския музей на открито „Етър”. Изложбата ще може да бъде видяна в Огледалната зала на Националния етнографски музей до 1 февруари, 2017 г.
Изложбата „Вотиви” е първият публично огласяван резултат от работата на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) по общоакадемичния проект на Българска академия на науките „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността”, финансиран от дарение на г-н Петър Манджуков и д-р инж. Добрин Иванов.
След откриването на изложбата Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, проф. Валерия Фол от Института за балканистика с Център по тракология, доц. Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей на БАН, чл.-кор. Светлана Куюмджиева, проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия и доц. Атанас Господинов от Инситута по молекулярна биология дадоха пресконференция за общоакадемичния проект на БАН.
Проектът обединява 27 научни звена на БАН (22 института и 5 лаборатории) с участие и на университети и научни центрове от Канада, Италия, Германия, Япония и Швейцария. За първи път тракийското наследство се изследва цялостно и комплексно. Във фокуса на изследванията е установяването на приемственост в генофонда с използването на новите възможности, които предоставят науките микробиология, мулекулярна биология, палеоботаника, палеобиология, генетика, органична и неорганична химия, археогеология, археоастрономия, металознание и др., както и новите технологични достижения в областта на документирането на културното наследство. ДНК-анализи се прилагат върху установен автентичен костен материал.
30.10.2016
|
