Сърбите от "Boban & Marko Markovic Orchestra" вдигнаха на крака препълнения столичен клуб "Mixtape" на закрването на тридневния джаз-фестивал "Brazzobrazie" снощи.
Балканският брас бенд от Владичин хан е солиден оркестър от тринадесет музиканти. Музиката, която изпълняват, е изцяло повлияна от циганското им потекло. Лидери на оркестъра са Бобан и Марко Маркович (и двамата тромпетисти), баща и син, израснали във Владичин хан – град в Южна Сърбия с предимно ромско население и с богати музикални традиции. Бобан е на 10, когато започва да свири с баща си на концерти и на сватби, а Марко – на 5, когато започва да се учи да свири.
Бобан и музикантите от оркестъра са печелили всички най-престижни музикални отличия за инструменталисти в Сърбия: “Trumpet Maestro” (два пъти), “Golden Trumpet”, “First Trumpet”, “The Best Orchestra”, “The Best Concert”. Повечето от членовете на оркестъра са участвали в известния "Драгачевски събор" в Гуча, Южна Сърбия – фестивал, организиран от 1961 година, прочут с ожесточените надсвирвания, които организара, и с многобройната си публика, която достига 600 000 души годишно.
Творческата биография на оркестъра включва 15 издадени албума, музика за филми, сред които “Underground” и “Arizona Dream” на Емир Костурица, “Guca! The Distant Trumpet” (в който Марко играе и главната роля), и в музикални компилации - “Unblocked” (“Музика от източна Европа”) в САЩ, "Srbija: Sounds Global" vol. 1, 2 и 3,“Golden Brass Summit” – Антология на 40 години в Гуча и “Rromano Suno” Vol. 1 и 2 Циганска музика от Балканите.
Преди тях публиката се зарадва на още три групи - "Джиджи-биджи", които въпреки лековатото си заглавие свирят съвсе сериозен джаз, "Da New Generation" - фънк-формация от млади музиканти със сериозе фен-клуб и легендарните "Wickeda", към които се присъединиха и старите им "брас"-исти заедно с Явор, старият вокал на "Gravity Co". Преди концертите на плочките в подлеза зад НДК отново свири импровизиран джазов оркестър, а минувачите изненадани гледаха Явор от "Гравити Ко", който правеше кръгчета с шапка за благотворителност в полза на музикантите. ВИП-събирачът отбеляза завиден резултат сред публиката.
Проектът Джиджи-Биджи се ражда с музиката на саксофониста Петър Момчев, който пише музика, която, хем да се опира на традицията, хем да не копира стандартните език и форма, защото за него, здравите основи на джаза са свободата и виталността.
Da New Generation или DANG е името на позитивната енергия, солидарността и дружбата между приятели, обединени от МИСИЯТА: да приемат и предават положителни музикални вибрации. Посветени на мисията си, музикантите не бързат за никъде, отдадени на радостта да създават музика – “повече авторска музика ще позасвирим :)”, щастливо ни информира тромбонистът Кирил Зафиров, който събира бандата преди около две години.
Вдъхновявани от какви ли не разнообразни идеи, Da New Generation смело експериментират на територията на фънка. Репертоарът на Da New Generation е смесица от все повече авторски композиции и от парчета на стихиите на фънка Roy Hargrove, Keith Anderson, Dennis Rollins, Fred Wesley.
Стилът на Уикеда не е лесен за определяне. Експлозивна смес от ска, пънк и реге денсхол. Разбира се, има и още, но на кого му е до определения, когато на сцената са веселяците от Уикеда?
Първият албум на Уикеда (която оказва своето влияние върху родната музикална сцена вече повече от 15 години) “Революция” излиза през 1999 година и предизвиква истински интерес. Албумът продава повече от 30 000 копия. Дискографията на бандата включва пет албума, а шестият, “Лека полека” пътува към белия свят: “За сега, да чукнем на дърво и на камък, работите се получават много добре:”… експлозивна смес от реге, ска, пънк с елементи на балкански фолклор….”, като също така се забелязват едни рага, денс хол, олд скуул хип хоп, трайбъл, рейв влияния.. ммм.. уха.., което от своя страна може би се дължи на това, че напоследък нещо се запалихме извънредно по Die Antwoord, Buraka Som Sistema и Ninja Man, но както и да е….”
Цялата работа по фестивала Бразобразие се случва със солидната и напоитена подкрепа на уиски BUSHMILLS.
“Мисля, че спонтанността и смелостта да летиш, да рискуваш е най-важното, когато свириш джаз. Но в крайна сметка - колко свободна е свободата и колко смела е смелостта???”, разсъждава си Петър, докато дава живот на музиката на Джиджи-Биджи.
В компанията на останалите музиканти от квартета рискът и екстравагантните идеи се превръщат в нещо напълно нормално и в чистото удоволствие от комуникацията между тях.
03.03.2013
|
