Железниците бяха една от основните теми в медиите през последните месеци. Поводът - кризата в БДЖ, стачките, съкращенията, повредените вагони и локомотиви и орязаните пътнически композиции. Дали и при съседите, положението в ЖП сектора е същото? Агенция "БулФото" посети република Сърбия и стана първата българска медия, допусната в кухнята на сръбските железници. Въоръжен с пълен набор фотографска техника, нашият репортер Марио Евстатиев пристигна в столицата на Сърбия - Белград на 20-ти март, където бе посрещнат от любезните домакини "Железнице Србиjе".
ЖП индустрия и депа
Първата ни спирка е локомотивното депо в квартал "Макиш", което е и най-голямото на територията на западната ни съседка. Още на пръв поглед се забелязва, че халетата на депото са чисти и поддържани, а в района не се забелязват купчини отпадъци, каквито може да се видят в някои от българските депа. Не липсват и редиците от повредени локомотиви, изоставени на произвола на съдбата и очакващи своя край. Вниманието ни се фокусира върху това, че локомотиви с историческо значение за сръбските железници също са оставени да гният. Става дума за дизеловите машини серия 666, закупени по времето на СФР Югославия за обслужване на правителствения влак на бившия юголидер Йосип Броз Тито. От доставените четири локомотива, в момента нито един не се движи поради натрупване на пределен пробег за капитален ремонт. Локомотивното депо Макиш" извършва ремонти на всякакъв подвижен състав - дизелов и електрически. За да се пребори с кризата, която трайно се е настанила на Балканите, държавната компания "Железнице србиje" разчита изключително на ресурсите на депото, което извършва и ремонт на локомотиви частна собственост. Най-големия клиент на дружеството в момента е ТЕЦ "Никола Тесла" в Обреновац, който разполага с няколко единици електрически и дизелов подвижен състав. Освен ремонт на локомотиви обаче, депото приема и поръчки за изработка на нестандартно оборудване, металообработка, както и за метрологична проверка на всички видове средства за измерване.
Локомотивите
Локомотивния парк на сръбските железници се състои основно от локомотиви произведени между 60-те и 80-те години на ХХ век., които обаче изглеждат в изключително добро състояние. Голяма част от тези локомотиви са преминали различни модернизации, с които е увеличена експлоатационната им надеждност, а в периода 2005 - 2009 г, 30 локомотива от серия 441, която е основната тяга по електрифицираните линии в Сърбия, са преминали генерална модернизация, извършена от хърватското предприятие "Кончар - Електрична возила". Модернизацията на тези локомотиви съживява и местната икономика - част от локомотивите са модернизирани в предприятието "Машинска индустрия" - Ниш. В тази програма за обновяване на сръбския локомотивен парк се забелязва и българската следа. Три локомотива са модернизирани през 2006 г. в София в цеха на смесеното българо-хърватско дружество "БДЖ-Кончар" АД. Сръбските ЖП специалисти дават висока оценка на тази модернизация и обясняват, че с нея, експлоатационния живот на локомотивите се увеличава с още 15 години - толкова е пробега до следващия генерален ремонт по сръбските нормативи.
Руски мотриси, еднакви с използвани в БДЖ се движат безаварийно
Западната ни съседка ни изненада с още нещо - там се движат електромотрисни влакове, произведени в Латвия, идентични на доставените за БДЖ само шест броя мотриси, получили у нас серия 33. Докато ние безвъзвратно унищожихме тези влакове, сръбските железници им извършват модернизации и безаварийно ги експлоатират както на крайградските си линии и градската железница "Беовоз", така и на пътнически влакове на сравнително дълги разстояния. Всички мотрисни влакове са климатизирани и с модернизирани системи за управление и пътнически салони.
Вагонен парк
Вагоните на сръбските железници са разнообразни - има стари и вехти, които се движат по някои от международните влакове и всички влакове във вътрешно съобщение, но има и съвременни такива, които се включват в международните влакове, пътуващи по направление Будапеща - Виена. Както и в БДЖ, така и сръбските железници изпитват недостиг на пътнически вагони, поради което редовна гледка е да видиш бърз влак с два вагона и пътнически, возещ само един такъв.
Инфраструктура и гари
В някои отношения е значително по-изостанала в технологично отношение от нашата. На места още може да се видят старите крилни семафори, задвижвани ръчно посредством въжета. В най-голямата пътническа гара - тази в Белград, още разчитат на ръчно управляемите стрелки и стрелочниците. Осигуряването на безопасен маршрут се осъществява чрез ключова зависимост между стрелки и сигнали. Самата гара в Белград почти не е променила вида си от построяването и през 19-ти век. Скоростите, които се развиват по ЖП линиите на Сърбия варират от 30 до 120 км/час. В повечето участъци от мрежата обаче, влаковете рядко достигат скорости над 70-80 км/час. Една от инфраструктурните забележителности в Сърбия е старият ЖП мост над река Сава, по който преминава ЖП линията Белград - Шид(Хърватска граница). Мнозина гари пък напълно затварят през нощта. Дори на гара Белград, нощния живот се свежда само до пристигането и заминаването на влаковете от/за Ниш и Суботица. Между 22 и 6 часа не можеш да си купиш дори кафе, независимо, че Белград е основната ЖП връзка в Страната.
Гратисът във влака
Както и у нас, така и в Сърбия, един от основните проблеми на железницата е гратисът във влаковете. Дневно, компанията реализира огромни загуби от безбилетни пътувания. Експерти обясниха, че практиката, кондукторът да прибира дребни сума на ръка без да извада документ за това е редовна и датира още от времето на Югославия. Тоест, българските кондуктори не са пионери в тази порочна практика. За да се справят с тези пътувания, по някои линии от железницата разчитат на полицията, която да съставя актове на нарушителите, но дори и тази практика не е уплашила десетките тарикати, които всекидневно се качват на влака и пътуват по "тънките" кондукторски тарифи.
Кражби и посегателства
Тази тема е болна както за нас, така и за сръбските железници, които ежемесечно отчитат загуби за десетки хиляди Евро от кражба както на елементи от инфраструктурата, така и на посегателства върху вагони и локомотиви. Охраната на депата е поверена на ведомствената служба "Вътрешна сигурност и защита". Както у нас, така и в Сърбия се крадат основно елементи, изработени от цветни метали, които биват предавани в пунктовете за вторични суровини. Друг проблем са т.нар. "графитъри" - момчета и момичета, които влизат в депата и със спрейове изрисуват всевъзможни символи и сюжети по подвижния състав. Специалистите по безопасността обясняват, че причината за бума на посегателства е основно в либералното законодателство и невъзможността на полицията да докаже вината на заловените на място извършители. За това, компанията е инвестирала значителни суми за видеонаблюдение в депата.
Автор: Марио Евстатиев
24.03.2012
|
