Събития
На лов за акули, или да пребориш морето
|
Пристигам на рибарския кей под Аспаруховия мост, около 22,30 ч. откъдето ще отплаваме. Капитанът пристига и скоро всички сме на борда на риболовния кораб „Лаврак". Изчакваме задължителната проверка от Гранична полиция и отплаваме на североизток. Екипажът на кораба е от петима души: капитанът Емо, тралмайсторът Дидо и трима моряци - Росен, Краси и Ники. Емо задава курса и крайната точка, където ще търсим акулите. Движим се с около 5 възла, което означава, че в зоната за риболов ще бъдем след 14 часа. Малко след полунощ североизточният вятър се усилва и вдига 3 - 4 бала насрещна вълна, но на никого от екипажа това не прави впечатление, всички са изпитани морски вълци...
На сутринта вятърът продължаваше да бъде все така силен, наложи се да продължим с плаването още около 20 мили в открито море. След няколко часа морето утихна и екипажът започна подготовка за първите проби. В района освен нас имаше още два кораба, Дидо постоянно поддържа връзка с тях по радиостанцията - как вървят техните проби. После на картата определихме точното място, където ще търсим акулата...
Акулата е пасажна риба и за едно денонощие може да мине над 30 мили, затова се пускат проби къде се намира. Първото ни пускане е повече от успешно, изкарахме 6 акули, при което екипажът реши да започне същинският улов. Слънцето вече е залязло, когато започна пускането на 12-милния парагат с над 5400 куки. Цялата работа продължава над 12 часа, след кратка почивка моряците и тралмайсторът са отново на палубата и започва същинската, но не последна дейност от лова на акула. Слънцето е над хоризонта и първата риба се мята около борда на кораба, Дидо с майсторско изпълнение на канджата закача акулата и тя се озовава на борда, там Краси и Ники бързо откачат куката и очакват следващата риба. Всичко това се извършва на ход и е много опасно. Капитанът следи през цялото време работата на палубата и правилния ход на кораба. Акулите излизат от водата една след друга, риболовът приключва в ранните часове на третия ден в открито море. Като по филмите - не може такова плаване да мине гладко. Когато всички си легнаха, радиото проговори - една от другите две лодки е получила авария, счупила се е муфата на кораба и той остава без ход. Наложи се да се върнем и да буксираме колегите цели 80 мили до Варна. По време на дългия преход след кратка почивка работата на борда продължава. Росен като най-старши моряк разпорежда уловът да бъде подготвен за дране. Час преди полунощ навлизаме в канала, където на кея ни очаква цяла делегация от проверяващи - ИАРА, Гранична полиция и много търговци, които чакат за прясната риба. След проверките всички от екипажа се залавят за последената операция от този най-тежък риболов - дрането и отделянето на акулското филе, както и познатите на гастрономите коремчета от акула. За мен остава умората, но и безкрайното удовлетворение от преживяното през тези четири дни в морето.
автор: Мирослав Димитров
08.03.2010
|
|
Share |
|
