След двата си успешни концерта в София Лайв Клуб, певецът Даниел Поутър даде специално интервю за агенция БУЛФОТО. Младата репортерка Надя Лазарова разговаря с него веднага след овацииите на българската публика в НДК.
Ти свириш и пееш в София за първи път. Почуства ли обичта на българската публика ?
Да , аз съм доста въодушевен, българската публика беше страхотна. Навсякъде където пея публиката е различна. В София почувствах обичта на българската публиката, беше удивително!
Да, много ми хареса публиката, много ми хареса, защото усетих ,че хората бяха с мен, бяха с моята музика, не само затова че слушаха, но и затова, че видях как я приемат. Можеше да разбереш от техните лица, от това че станаха и танцуваха, че прекараха добре.
Когато пиша песни моята цел е другите хора да почустват моето послание, моите чувства и да усетя, връзката между нас. Мисля, че това е най-важното, защото най-лошото нещо е да започнеш да пееш за неща, които никой не може да разбере. Дори на мен понякога ми е трудно да общувам с хората, защото не излизам често навън, не ходя на партита. Голяма част от времето ми, прекарвам в хотели, гледам СNN, изнасям концерти, пътувайки по-целият свят, не, че всичко това ми харесва, но това е част от работата ми.
От малък ли искаше да станеш певец?
Всъщност никога не съм искал да бъда певец, като малък мечтаех да стана полицай. Когато направих първия си албум исках само да пиша песни за други хора. Майка ми бе страхотна концертна пианистка и аз отраснах с музиката, така че бях потопен в нея… исках да изразя себе си чрез писането на песни, а не да бъда точно певец. Мисля, че не съм велик певец, не съм и велик пианист, смятам, че имам още да се уча…
Кое е най-разпространеното погрешно схващане за теб?
Не знам, защото не чета никаква преса за себе си. Не се интересувам от нея, защото хората могат да пишат каквото си искат. Някой от нещата, които казват за мен за наистина добри, но аз не съм толкова велик, колкото те понякога ме описват и не съм толкова лош колкото те твърдят. Така, че аз съм по-средата, знам къде съм, създал съм свой личен барометър и не се интересувам от това, което се пише за мен .
Кое е нещото, с което би искал да те запомнят?
Моето време е отдадено на музиката, аз съм автор на песни. Опитвам се по този начин да направя хората по-добри. Мисля, че нещото, което искам е, както тази вечер се случи на концерта, да дам на публиката всичко от мен. Искам да бъда запомнен точно с това- с моето силно желание чрез музиката да се свържа с хората. Надявам се, че докато достигна до 50 -60 годишна възраст ще съм оставил вече вид наследство, с което ще се гордея и което хората ще обичат. Това е моята цел.
Удовлетворен ли си?
Аз никога не съм удовлетворен! Искам да започна да се уча как да живея в настоящия момент, но никога не съм щастлив, дори и сега си мислех, как можеше тази вечер да направя концерта по-добър. Знам, че това не е най-добрия начин да живееш, защото хората са предразположени да живеят в настоящето, но не и аз. Аз винаги мисля за следващите дни...
Имаш ли все още несбъднати мечти?
Мисля, че всичките ми мечти се сбъднаха. Според мен всеки иска едни и същи неща – надежда, любов и сигурност. Сигурност имам, не е нужно да работя повече от колкото искам, но все още нямам любов, все още търся подходящия човек. Трудно е, защото аз непрекъснато пътувам. Имам дъщеря на 6 години и се старая да се грижа за нея много и да й давам най-доброто от мен.
Има ли нещо, което все още те удивява у жените?
Обичам силните жени. Искам да кажа, че харесвам всички жени, но повече ме привличат силните. Тези жени не казват много, за да ме накарат да правя това, което искат да направя. Те имат силен характер, уверени са в себе си и имат добро чувство за хумор.
Кое е най-важното за теб в една жена ?
Нейният интелект. Искам да бъда с човек, с който мога да разговарям. Ако имаш приятелка с красива външност –да хубаво е, но за мен е важно и да можеш да разговаряш с нея, няма ли такава връзка между вас става скучно. Аз не съм човек, който се поддава на лесни изкушения...
Хареса ли ти българската кухня?
Като шопска салата ли ? Даа, много ми харесва! Допадна ми вашата кухня.
Твоите песни са много лични, те докосват душата на хората. В ежедневието имаш ли много лоши дни?
Имах, но вече не! Моят лош ден ще изглежда като един прекрасен ден за повечето хора. Така, че трябва да кажа, че няма много лоши дни в живота ми. Не мога да се оплача. Когато бях малък, моят дядо, който беше ирландец, ми каза веднъж - „По-добрите хора от теб, имат по-лош живот”. По този начин той се опитваше да ме накара да разбера и да оценя шансовете, които съдбата ми дава. Всеки ден се събуждам с мисълта, че съм благословен.Имам най- прекрасният живот на света и осъзнавам, че трябва да помня това и да бъда добър, мил към хората около мен, защото това е начина, по-който искам те да се отнасят към мен. Така, че се опитвам да дам най-добро от себе си на всеки.
Какви са плановете ти за бъдеще?
Да бъда здрав и да пиша по-добра музика - да пиша песни, които да бъдат още по значими и да правят хората щастливи.
10.11.2009
|
