Над 2 000 000 посетителя за 10 години, средно по 15 сцени всяка година и над 200 от най-изявените изпълнители от цял свят. Едва ли обаче цифрите трябва да ни впечатляват, защото EXIT не се побира в математиката и сметките, той е много повече. Не искам да критикувам нито нашата държава нито организаторите на фестивали на родна земя, но ги питам: „Тези цифри не Ви ли респектират?”.
През целия път на обратно към България си мисля, как е възможно това да се случи на Балканите. Как от един младежки протест срещу режима на Милошевич се стигна до едно от най-значимите събития за ърбън културата в света и с какво Петроварадинската крепост успява да гравитира около себе си хора от Англия, Франция, Португалия, та чак от Австралия и Япония ?
Истината се крие в името на фестивала: EXIT (Изход).
Първо – НОВИ САД е на изхода на Балканите, което ти дава възможност да се отървеш от проблемите на този край. Хората от Нови Сад притежават уникална култура, гостоприемство и невиждана за нашите географски ширини готовност за помощ. Един продавач си заключи магазина, само и само за да ме заведе до мястото, което търся. Едва ли, другаде улиците се чистят през 5-6 часа, временните тоалетни се сменят през дори по-малко, а дори 60-годишните баби са запознати с поне един западен език. А къде другаде цялата организация е в ръцете на местни, 20-годишни младежи?! Как така за 4 дни 200 000 човека се сбиха „цял един път”, при положение, че почти всеки превъзхождаше по килограми и възраст хората с жилетки „Security” ...и къде другаде по нашите ширини е възможно същите 200 000 човека да влизат някъде без опашка и без бутаници и скандали?! Да не говорим, че за да избегнат бакшишлъка и дребните сметки, същите тези организатори въведоха своя валута и свои покупко-продажбени принципи. И всичко за да може балканските посетители поне веднъж да се почувстват като бели хора.
Второ – ИДЕОЛОГИЯТА, която EXIT проповядва. Идеята на ърбън движението, което те кара да излезеш от клишетата, от ежедневието и от нормалното. Тези младежи, чиито бащи и майки са подскачали по „Уудсток” за да покажат неодобрението си към догмите на тогавашното общество, днес подскачат на EXIT. Така фестивалът запазва своят първообраз на протест, на бунт, на недоволство. EXIT продължава да изпълнява своя ангажимент за зелена политика и екологично мислене, като изразява протестът на младите към погазването на законите на природата. “I want to live Green&Cleen” е новият рефрен, който бе силно изкрещян в Нови Сад, но ще отеква по цял свят.
Естествено, формулата за успех има и доста други компоненти, включващи безрезервната любов и всеотдайност на всеки един от участниците във фестивала. Фактът, че един DJ се покатери на 30 метрово скеле само и само за да докаже на 10 000 агностици от “Dance arena”, че на EXIT се случват чудеса...е показателен. Да не говорим за публиката, която танцуваше почти по 24 часа в денонощието и не оставяше никой да напусне коя да е от 20-те сцени без да е получил тяхната безгранична любов и овации. EXIT успя да пребори дори и Свинския грип, като успя от 200 000 посетители от цял свят, да ограничи заразата до...трима.
Но...да се върнем на това „Как ще ги стигнем ?!” Може би, когато родните ни организатори и фестиваломислители добият поне елементарен усет за нещата и започнат да канят местни изпълнители. Може би когато на прогресивния и млад бургазлия Ивайло (DJ Electronic Element) не му се налага да пътува повече от 24 часа, хиляди километри за да се изяви на голяма сцена, а просто фестивалът на родният му град му даде тази възможност. Защото EXIT в голямата си част, е сцена на местните банди, след което е сцена на най-доброто от съседните държави и чак тогава е Prodigy, Carl Cox и Moby. За това, драги организатори, огледайте се, истинската музика тази, която ще напълни сцените и ще накара хората да се почувстват нечовешки приятно, не е зад океана, не е и в приятелите ни от запад...тя е около Вас...тя е в Бургас...тя е в Ловеч и София и тя трябва да е фундамента на всеки фестивал.
За това гледайте EXIT и си пишете домашното, за да може след 10 години и ние да се поздравим с подобен успех.
И на края, благодаря на EXIT Festival, че ми даде възможност, не просто да го отразя, а да го преживея...
Текст: Дичоу
15.07.2009
|
