Кметовете Димитър Николов, Бургас, Петър Златанов, Поморие и Панайот Рейзи, Созопол, подготвиха общо становище по въпроса за изграждане на петролопровода Бургас – Александруполис. Те се обединиха около мнението, че никакви инженерингови и строителни дейности по проекта не трябва да започват, преди да му бъде изготвена пълна независима експертиза, включваща екологична оценка, пълна оценка на риска, както и подробен икономически анализ. Кметовете се разбраха да сформират обща работна група, която за начало ще включва представители на ръководените от тях три общини. Те призоваха градоначалниците на другите морски общини от Бургаска област – Несебър, Приморско и Царево, както и кметовете на останалите общини, през които е планирано да мине тръбата, също да излязат с конкретна позиция по въпроса. Димитър Николов, Петър Златанов и Панайот Рейзи заявиха, че уважават гласа на общо 70 000 граждани, които казаха своето категорично „Не” на петролопровода по време на референдумите, проведени в трите града, и твърдо ги подкрепят. До общата позиция се стигна по време на среща, организирана по инициатива на Димитър Николов, за която покани получиха градоначалниците на всички морски общини от областта. Кметът на Бургас представи на присъстващите последните варианти на карти с трасетата на тръбата и точките за разполагане на монобуйове за разтоварване на нефт в акваторията на Бургаския залив, предоставени му от Международната проектна компания "Транс Болкан Пайплайн". От тях става ясно, че буйовете ще се намират на около 7 км от Бургас и доста по-близо до Созопол, Поморие и Несебър. По покана на Димитър Николов в срещата взеха участие директорите на 4 института при Българска академия на науките: Ст.н.с.ІІ ст. д-р Вълко Бисерков - директор на Централна лаборатория по обща екология при БАН, Ст.н.с. ІІ ст. д-р Атанас Палазов - директор на Института по океанология при БАН, Ст.н.с. ІІ ст. д-р Людмил Вагалински - заместник-директор на Националния археологически институт с музей при БАН, Проф. д.б.н. Димитър Пеев - директор на Института по ботаника при БАН. „БАН е по-скоро ПРОТИВ, отколкото ЗА петролопровода”, казаха те. Обединената позиция на научните работници представи Вълко Бисерков, който заяви, че е абсолютно задължително изготвянето на независима експертиза за проекта. Според него тръбопроводът ще окаже неблагоприятно въздействие и ще нанесе щети по цялото си протежение – не само по крайбрежието, но и на сушата. Бисерков смята, че експертизата трябва да включва както ОВОС, така и финансово-икономически доклад. Тя трябва да даде и оценка на риска не само при прокарването, но и при експлоатацията на съоръжението. Директорът на Централна лаборатория по обща екология при БАН смята, че проектът непременно трябва да бъде застрахован. Той маркира и още няколко интересни казуса, за които липсва информация: демонтажът на тръбопровода след изтичане на неговия живот, който някой ден би струвал по-скъпо от прокарването му; ниската конкурентноспособност на проекта, в контекста на прогнозите за отстъпление в позициите на петрола като източник на енергия. Проф. Димитър Пеев пък представи свои изчисления, според които при построяване на тръбопровода ще бъде погубено биоразнообразие за 60 млн. лв. Научните работници потвърдиха, че БАН разполага с достатъчно потенциал да направи пълна експертиза на проекта, ако й бъде предоставен финансов и времеви ресурс.
05.06.2009
|
