Най-честата асоциация за Великден през годината е традицията с великденските яйца.
Не е известно откога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйца са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота, по сведения от интернет-енциклопедията WIKIPEDIA.
Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някой, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. От тогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броя им зависи от членовете на семейството . Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в къщата.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено — с коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината.
27.04.2008
|
